Този въпрос тормози почти всеки китарист… Истината е, че този въпрос касае голямата картина – как вече да имаме изграден собствен стил и звучене, но не засяга конкретните стъпки към тази цел! Какво имам предвид – стила на всеки Велик китарист и музикант е неговата „запазена марка“, но това е прекалено спритуално определение. Всъщност можем да отбележим различни категории качества и особености, които в уникална комбинация се превръщат в това разпознаваемо звучене. Защото, когато кажем „Ричи Блекмор“, „Ерик Клептън“ или „Кърк Хамет“ – в главата ни изплува коренно различна картина и звука, нали?
Кой е единствения и най-сигурен начин да разбереш кои са тези най-важни качества на всеки велик китарист, които е добре да развиеш и у себе си? Това е ключов въпрос, защото според него ще набележим и по-малките цели, които ще ни доведат до Уникалния ни Стил и Звучене. Този въпрос има само един отговор – Да Учиш по Слух и Анализираш Стила на Свирене на Любимите ти Музиканти. Да упражняваш заедно със записите техните сола и ритъм, за да „откраднеш“ от тяхната ритмика и фразировка.
И да, може би си мислиш, че това е кражба и не е твоя уникален стил. Истината е, че има музиканти, които са родени с невероятен талант и дарба и още от деца е ясно, че те ще бъдат следващите Музикални Легенди! Техните имена са известни в целия свят: Джими Хендрикс, Б. Б. Кинг и много други. Но това са по-малко от 99% от музикантите, които са живяли някога на тази планета! Дори и в момента има милиони хора, които свирят на китара всеки ден 🙂 Е, щом четеш тази статия най-вероятно не си следващия Джими Хендрикс (както и аз не съм, разбира се).
Един от най-великите рок китаристи – легендарният Ричи Блекмор от групите Deep Purple и Rainbow казва: „Единствения начин да станеш добър, освен ако не си гений, е да копираш! Това е най-доброто нещо: просто да крадеш от най-добрите!“. Точно на това ме научиха и за четирите години, прекарани в консерваториите в Ню Йорк, където ми преподаваха буквално най-добрите музиканти – хора с награди Грами и световно признание (Paul Bollenback, Ed Cherry, Antonio Hart, Michael Mossman, David Berkman, Jimmy Heath).
Целта е да си избереш един музикант и буквално да „изядеш“ стила му. Как става това – учиш поне 3-4 песни по слух, разписваш ги на ноти, анализираш ги, упражняваш ги със записите, взимаш кратки фрази от солото и ги упражняваш с бекинг трак и така те стават част от твоя стил. След това продължаваш със следващия музикант. И така имаш по-богата база от данни за различните особености на някои от най-великите музиканти. И в комбинация това се превръща в част от твоя Уникален Стил и Звучене. Но още повече – в този процес ти осъзнаваш кои са най-важните неща, които трябва да упражняваш и да имаш, за да звучиш като най-добрите.
Нека да вземем Ричи Блекмор, например – нарочих си го 🙂 Да разгледаме кои са неговите най-характерни особености, които правят Звука и Стила му толкова Уникални и Разпознаваеми. Такъв тип анализ трябва да правиш за всеки от музикантите, които изучаваш. После направи същия анализ и за своето свирене и открий кои са твоите силни страни и върху кои неща трябва да поработиш повечко.
1. Звук: Въпреки че в ранните години Блекмор свири с полуакустична Gibson ES-335 (може би най-универсалната електрическа китара, създавана някога), след 1970г. той използва почти винаги Fender Stratocaster през усилватели VOX, Marshall и ENGL. Рядко използва ефекти като най-често това са Wah и Fuzz, а след 1980 включва и китарен синтезатор в арсенала си. Звука му е предимно с чиста китара или лек до умерен дисторшън/овърдрайв.
2. Техника на свирене: Ричи най-често свири с перце в дясната ръка, много рядко с пръсти. В лявата ръка при свиренето на мелодии и сола свири с палеца над грифа и използва трите силни пръста (показалец, среден и безименен). Най-характерно за неговото звукоизвличане е постоянното използване на тежко вибрато на дългите тонове и много повдигане (бендинг) при солата. Изключително прецизен при всяко от повдиганията, дори бих казал, че това е една от неговите „запазени марки“!!! Притежава невероятна виртуозност и в солата си включва дълги пасажи с много ноти, отново с перфектна прецизност.
3. Избор на гами и тоналности: най-често импровизира с минорната пентатоника и арпежите на акордите. Показва високо ниво на познаване на теорията и акордните тонове и много често подчертава смяната на акордите с мелодиите си. Както и при Ерик Клептън, доста често добавя и тоновете от Натуралната Минорна Гама. При пасажите с повече тонове използва най-често бързи фрази по Минорната пентатоника. Характерно е използването на двойни тонове.
4. Ритъм китара и акомпаниране: при рок песните използва power акорди с дисторшън/овърдрайв. Много важно за стила му е типичните рок рифове, които често свири вместо акорди. При баладите свири разложени акорди (арпежи) с чиста китара.
И така нататък… Разбира се, този анализ не е особено прецизен, а дава основните насоки, в които трябва да мислиш, когато изучаваш стила на любимите си музиканти. Всеки детайл има значение! Особено забавно става, когато напреднеш в процеса и имаш в арсенала си различни видове техники – например вибрато в стила на Ричи Блекмор и в стила на Б.Б. Кинг, например. Точно по този начин се изгражда и Уникалния Стил на Свирене. Защото всеки има различен вкус и изучава различни музиканти. Комбинациите са безкрайни…
Надявам се тази статия да ти е дала нов материал за размисъл! Веднага си направи списък с любимите ти музиканти и започвай да ги изучаваш един по един! Това е изключително забавен процес 🙂
