Днес любимия ми рок китарист им рожден ден!
Имаш ли музикант, който е бил основната причина да се захванеш с музика? Някой, чиито песни и мелодии са те докоснали още като тийнейджър?
И аз имам един такъв музикант и той днес има рожден ден! Това е човекът, заради когото започнах да свиря на китара – неговите сола бяха причината да съм цял живот с музиката! Първия ми голям концерт беше с негово участие, а после няколко години събирах пари, за да си купя електрическа китара като неговата…
И това е великият китаристи Джими Пейдж!!! На 2-ри март 1998г. бях на концерта на Пейдж и Плант, който завинаги промени живота ми! Две години по-рано бях започнал да свиря на китара, защото си мечтаех да мога да изсвиря първите акорди от интрото на Stairway to heaven…
…оказа се, че ще ми се наложи да науча доста други неща, преди да стигна до най-известната рок балада на 70-те години… и започнах Стъпка по Стъпка – първо няколко рифа на Нирвана, после Блус в Ми. Продължавах да слушам Рок и Блус музика и това логично доведе и до първите ми уроци по китара! Записах се при най-добрият учител тогава – Георги Мирчевски. Той започна да ми показва как да свиря Блус – Минорната пентатоника, Мажорната пентатоника, отделни фрази и клишета, Арпежите на акордите, Украшенията на тона…
…и всичко вървеше добре, докато не дойде време за въпросния концерт на Пейдж и Плант! Към тогавашния момент бях отличник по математика (дори се явявах на олимпиади) и семейството ми и аз бяхме твърдо убедени, че аз ще уча нещо свързано с точните науки. Обаче съдбата имаше други планове за мен!
Около месец преди концерта в Зимния дворец, съучениците ми и аз бяхме в тотална еуфория. Бяхме успяли да принтираме текстовете на песните на Led Zeppelin и постоянно ги учехме, докато слушахме записите. Отделно, каквото имаше като таблатури и школи на бандата беше доволно пресвирвано (според възможностите ни като ученици). Подготвяхме се за нещо ГРАНДИОЗНО!!!
Няма да забравя усещането от претъпканата на максимум зала в Зимния дворец и брутално силното озвучаване (за тогавашните ми стандарти). Джими Пейдж използваше Volume педал (част от процесор) и за всяко соло усилваше китарата си все повече и повече! Всеки тон от мелодиите на рок виртуоза го изживявахме с вътрешностите си, буквално!!! И към края на концерта дойде време за баладата Baby, I’m gonna leave you. Джими вече свиреше с усилена на максимум китара, защото той трябваше и да изсвири дългото интро сам – пред 7-8-10 хиляди български рок фенове, които знаят всяко негово соло наизуст!
Беше невероятно! Но същевременно с това и вече ме боляха ушите 🙂 По-опитните от мен (съученици, които вече бяха ходили на рок концерти) се бяха сетили да си вземат памук и да си го натъпчат в ушите, но аз не бях толкова предвидлив и се изправих гордо срещу тайфуните на рок музиката! И тогава дойде време за солото на Джими Пейдж в средата на баладата!!! И той се запъти към процесора си и тръгна да настъпва volume педала на максимум! Помня как си казах: „Е, неееее!!!!“. Няма как – изкуството изисква жертви. На това соло почти загубих съзнание от болка в ушите 🙂 После поне две денонощия почти не чувах нищо 😀
Но това не беше важното! Цялата емоция около тази сбъдната мечта – да чуя любимия си китарист на живо, направо ме разтърси до основи! И тогава взех решението да стана професионален китарист! За ужас на семейството ми, разбира се 🙂 Следващите няколко години бяха доста трудни, защото трябваше да уча математика (частни уроци) и да се подготвя за университет (семейството ми държеше да уча Екология и опазване на околната среда), докато на мен единствено ми се свиреше на китара!
Има ли нужда да пояснявам как завърши историята? Приеха ме в Минно-геоложкия университет, където прекарах една доста тежка година. Почти по всички предмети ми беше адски трудно и едвам се справях. А не спирах с уроците при Жоро Мирчевски и свиренето с блус и рок банди 🙂 Докато накрая не стана ясно, че ще кандидатствам в Консерваторията и НБУ, за да уча Джаз китара. Неизбежно беше, колкото и да не бяха съгласни всички от семейството ми…
25 години по-късно, осем от които прекарани в консерватории, а четири от тях в Ню Йорк и над 6000 концерта на сцена, както и над 1000 ученика по китара… мога само да кажа:
„Благодаря ти, Джими Пейдж!!! Завинаги ще останеш най-любимия ми китарист, защото ти ме вдъхнови да грабна китарата, а няколко години с концерта си в Зимния дворец ти ме убеди да стана професионален китаристи!!!“
Преди време издадох третата част на видео-курса „Как да уча музика по слух“. В нея показвам как се анализират сола и разглеждаме някои от най-великите песни в рока – Smoke on the water, Sweet child ‘O mine, Soldier of fortune и още други. Искам да ти направя подарък, заради това, че ме подкрепяш като си купуваш моите учебни материали и четеш моите мейли и статии. Затова ти давам достъп до част от видео-курса, в която анализирам солото на Stairway to heaven. В него се вижда, че Джими Пейдж изключително прецизно използва арпежите на акордите, както и има огромен речник от класически блус и рок клишета! Може да изгледаш видеото по-долу: