Първото ново и разтърсващо нещо, което научих, когато започнах да уча в Бруклинската Консерватория в Ню Йорк беше за Основната Пулсация. Всъщност се оказа, че като човек с висше образование Джаз китара вече се очаква да знам за тези неща, но тъй като идвах от България, където и до ден днешен почти никой не знае и преподава тази материя – не ги знаех…
Както и да е, почти веднага, след като ме хванаха, че не знам нищо по темата ме записаха на индивидуални уроци с учителя по барабани. Той ми показа в детайли един цял нов свят на Музиката – Ритъма! Правехме ритмични упражнения по цял час – пускаме метронома и тактуваме с крак, а едновременно с това пеем и свирим на тарамбуки различни ритми. Понякога слушахме и правехме анализ на ритмиката на записи на любими мои музиканти или пък просто свиренехме заедно с метроном, все едно сме ритъм секция в банда 🙂
Но всичко започна с един изключително важен урок: Какво е ОСНОВНА ПУЛСАЦИЯ и Защо Това е Най-Важната Характеристика на Ритъма?
Всичко, което познаваме в нашата слънчева система има свой собствен ритъм. Нашата планета се върти с определена скорост около Слънцето, а Луната – около Земята. Нашето сърце също има свой уникален ритъм, точно както и дишането ни.
В Класическата Теория (Теория на Музикалните Елементи) се изучават няколко важни аспекта на ритъма, освен нотните трайности и паузите:
– Темпо (скоростта, с която се изпълнява дадена песен/част от песента. Измерва се с удари в минута).
– Размер (групирането на последователни силни и слаби времена и отделянето им като основна единица на музиката (такт и неговия размер); измерва се с брой нотни трайности и техния вид или 4/4 – това са четири четвъртини в един такт).
Трета и може би най-важна (тъй като определя най-много от особеностите на ритъма) е ОСНОВНАТА ПУЛСАЦИЯ. Това обаче е нещо, което се случва извън Класическата Музика. Сега ще научиш как!
Ако темпото се отнася за скоростта, а размера разпределя (общия сбор) на четвъртините в такта, то Основната Пулсация определя на каква нотна трайност разделяме четвъртините. Какво означава това на Разбираем Език – дали конкретната песен използва като основна ритмика осмини или шестнайсетини. Това е много важно за безрой неща:
– Основната Пулсация различава всеки от Музикалните Стилове и всеки стил е характерен с определена Основна Пулсация!
– при свиренето на Ритъм Китара дясната ръка се движи с Основната Пулсация, защото това е характерната ритмика за конкретната песен.
– при свиренето на Сола най-често използваме ритмически трайности като Основната Пулсация.
– когато свирим с банда слушаме Основната Пулсация в барабаните (най-често на чинела или фуса) и по този начин „заключваме“ нашата дясна ръка и ритъма на барабаниста – така постигаме мистичния „ГРУУВ“ 🙂
Добре, уточнихме какво е това животно Основна Пулсация, нека сега да разгледаме как са се появили различните видове през вековете и с кои стилове са свързани!
Две много важни уточнения:
1. В тази статия говоря за Музиката в така наречения Западен свят (Европа, северна Америка и Австралия). Както ще стане ясно и след малко, специфичните музики на народите (етно музиката) на континенти имат богато разнообразие от ритми и размери. Но те навлизат в Западната Музика едва през 19в.
2. Разбира се, че има изключения във всеки стил. Но тези характеристики на Основната Пулсация са валидни за една огромна част от песните в стиловете, за които ще говорим 🙂
Ето как се е случила най-важната Ритмическа Промяна в музиката на Западния свят:
Класическата музика е огромно богатство от мелодия, хармония и ритми, което се е развивало от 5-6в. до наши дни. В Средновековието не е имало ясна изразена Основна Пулсация, защото музиката се е изпълнявала с относително темпо и основно с четвъртинки, които се издържат (хорово църковно пеене). В ритмическо отношение, в периода от 12-13в. до 18-19в. са били типични три основни пулсации: най-често Равни осмини (и по-рядко Равни Шестнайсетини или Триоли). Колкото повече се приближаваме към наши дни, толкова по-сложна ритмика и по-надробена Основна Пулсация използва музиката!
Какво означава това Основна Пулсация Равни Осмини? Най-общо казано, когато основната пулсация е равни осмини – мелодията ще използва най-често ноти осминки. Комбинация от осминки, паузи и разбира се други ритмически стойности (четвъртини, половини, шестнайсетини), но основното усещане ще бъде, че всичко се случва с осминкова ритмика 🙂
Защо казвам „равни осмини“? Това е най-естествения начин да изсвириш тази ритмика – за времето на една четвъртина (едно тактуване с крак/ръка) да изсвириш две абсолютно равни по времетраене ноти. Тоест, едната надолу, а другата нагоре на тактуването. Дори и да ти е пределно ясно какво значи това, обяснявам подробно, защото след малко ще стане малко по-интересно 😉
И докато сме на тема Равни осмини – това е характерната пулсация за поп музиката до около 2000-2010г. След това нещата отиват към хип-хоп/електронно звучене и пулсацията се променя. Но, Равни Осмини е основната пулсация и за Рок музиката (там често темпото е доста бързо – над 120 удара в минута).
Ето пример за Основна Пулсация Равни Осмини:
След 16-17в. в Класическата музика в по-виртуозните произведения/пасажи основната пулсация е Равни Шестнайсетини. Това означава, че имаме четири ноти за едно метрично време (една четвъртина или едно тактуване). Доста предизвикателна ритмика, особено за начинаещите музиканти. Точно заради това, сериозните класически музиканти в симфоничните оркестри са специалисти в свиренето на сложни пасажи с шестнайсетинки 🙂 Ето пример:
Заедно с Равни Шестнайсетини, в Класическата музика все по-често са се появявали цели произведения с Основна Пулсация Триоли. Какво означава това? Сложно деление на ритмическите стойности или по-просто казано: три осминки за времето на една четвъртина/две осминки. Може да бъде и триола от четвъртини (три четвъртини за времето на две). Класическите композитори са открили това ефирно и разтеглено звучене на тази нелогична Основна Пулсация и са започнали да я включват в музиката си. Ето пример:
Едно събитие в Световната История обаче тотално разтърсва всички правила и канони на Западната Класическа Музика и най-вече дава необратими последствия в Ритмическото Разнообразие и става основна причина за появата на Модерната Музика и цялото и всички стилове в нея! А именно – бруталния акт на поробване/изкупуване на роби от държавите в западна/северозападна централна Африка и закарването им в САЩ. Може би все още не откриваш връзката между двете неща, затова нека я разгледаме.
Характерно за музиката от централна и северозападна Африка е ритмическото наслагване, което в теорията се нарича Полиритмия. Това се постига, когато върху стандартен ритъм в размер 4/4 използваме ритмика с нечетен брой ноти. Или казано по друг начин – да изсвирим три четвъртини върху стабилен ритъм от две четвъртини в 4/4. Накратко: широка Триола. Ето пример:
Отгоре е широката Триола, а на долното петолиние са четвъртините в такта (размер 4/4). С малките числа виждаш написана основната пулсация, ако е с Триоли от осмини. Така се получава популярния ритъм 12/8, което е и Основната Пулсация идваща точно от Африканската Музика. И докато в Класическата Музика отново говорихме за Основна Пулсация в Триоли, то тук става дума за масивна полиритмия, която наслагва 4/4 с четвъртинкови и осминкови триоли. И това е през цялото време, ВЪВ ВСЯКА ПЕСЕН.
Определено това е нещо ново, което обаче не се е харесало на „западните музиканти“. Отнело е почти два века, за да може тази характерна ритмическа особеност да „покълне“ в САЩ. През това време, африканските роби са свирели на каквито музикални инструменти са имали (перкусии от консерви, тарабуки/джембета, класически китари). Разбира се, тяхната Основна Пулсация и усещането за Полиритмия е било част от абсолютно всяка песен.
И докато Западните Музиканти са се „забавили“ в прихващането на новата Основна Пулсация, то африканците са използвали това време, за да доразвият идеята за Ритмическо Разнообразие. Какво се е случило: музиката е запазила Основната Пулсация Триоли, но се е поизчистила от богата полиритмия. Но не само това! Нарочно или не, през втората половина на 19в. в някои от песните се появява нова Основна Пулсация! Суингирани Осмини.
Как се е получило това? Ако вземем Осминкова Триола и съединим първите две ноти от нея като запазим съотношението им с третата, се получава това:
Реално Суингираните Осмини са две осмини, които са с различна дължина. Първата е по-дълга (винаги!), а втората – по-къса. В началото те са били разделени симетрично, точно както триолата, от която произлизат. 66.6% за първата осмина и 33.3% за втората осмина. С времето, още в началото на 20-ти век, това започва да се променя. Суингираните осмини става все повече „изравнена“. Въпреки че това е изцяло по усет и изпълнение на музикантите, ето какво се случва с осмините:
В началото на 20в. се е суингирало доста „тежко“. Тоест, много близо до Триолата (66/33%). С времето, това се променя и през 30-те години вече се суингира (примерно) с пропорция 60%/40%. Това постепенно продължава и до наши дни и в модерния джаз се суингира изключително леко или почти „изравнено“ – 53%/47%. Но това е тема за отделна статия 🙂
Нека се върнем към основната тема! Докато прехода от Триола към Суингирана Осмина се е случвал през втората половина на 19в. в южните щати, то чисто музикално тогава се появява завършената форма на стила Блус, която познаваме и до днес. Това е и първият музикален стил, който е с изцяло новата Основна Пулсация: Суингирани Осмини.
Скоро след това (в началото на 20в.), Блусът е с комбинира с някои от стиловете в Западната Музика по това време – Рагтайм, Страйд пиано. Особено в град Ню Орлиънс се случва интересното преплитане и с типичните за района Госпел песни на робите, които са в основата на Блуса. Допълнително влияние е оказала феноменалната за времето си Брас Духова Музика (New Orleans Second Line marching bands), в която вече са започнали да се правят първите опити за импровизиране с мелодия на момента. Така, във „Врящото Гърне“ Ню Орлиънс се появява и още един от най-старите стилове в Модерната Музика: Суинга (Джаза). Това е и вторият стил, който е характерен изцяло и винаги с новата основна пулсация: Суингирани Осмини.
Тук е важно да се отбележи, че това (суингирането на осмините) може и да не се изписва със специално нотно означение, а да се остави на усета на изпълнителя. Тоест, може да погледнеш на нотен текст по два начина откъм Основна Пулсация – пробвай да го изсвириш един път само с равни и един път само със суингирани осмини. Не се знае – може някоя позната поп мелодия да суингира добре и да направиш интересен кавър 🙂
Световната Музикална История препуска през стиловете и епохите в годините след това – през 30-те и 40-те години на 20в. се появяват стиловете Rhythm’n’Blues и Rock’n’Roll. Първите Рок музиканти са джазмените (то не е имало други в „модерната музика“), които са свирели Ритъм’н’Блус (отново суингиран стил). Реалната трансформация е била отново в Основната Пулсация: осмините са се върнали към равни. Равните осмини в комбинация с бързото темпо са основната разлика между Блус и първата Рок музика 🙂
През 60-те години се връща на мода още една Основна Пулсация, която вече е позната от Класическата Музика, но този път се използва по нов начин – Равните Шестнайсетини. Вместо това да бъде подчертано изцяло в мелодията, а ритъма да подкрепя (както се случва често в Класиката), тук нещата се случват наобратно! Ритъм секцията (барабани, бас, пиано, китара) държат много стабилна Основна Пулсация Равни Шестнайсетини, докато мелодията често е доста по-спокойна – осминки и тук-там шестнайсетинка. Това е характерно за новопоявилите се стилове по това време – Фънк и Р’н’Б. Да, Р’н’Б-то го е имало вече повече от 20 години, но досега е бил със Суингирани Осмини, а сега се трансформира в Равни Шестнайсетини. Конкретно този стил ще премине през още една Основна Пулсация в наши дни 🙂 Ето и една много любима R’n’B песен от 1974г. – обърни внимание на мелодията 😉 Конкретно в този пример нямаме партията на барабаните, но те със сигурност поддържат Равни Шестнайсетини.
Остана да обърнем внимание на последната, пета Основна Пулсация: Суингирани Шестнайсетини. Това е доста трудно за изпълнение и логично се появява последно в развитието на ритъма. Използва се основно в хип-хоп и реге стиловете. По-нагоре споменах, че стила R’n’B ще претърпи още една драстична промяна в Основната Пулсация. След първоначалните Суингирани Осмини, през 70-тарските Равни Шестнайсетини, в наши дни този стил е силно повлиян от хип-хопа и електронната музика! Познай – много често има модерни R’n’B песни с Основна Пулсация Суингирани Шестнайсетини! Оставям те да откриеш кои са те 🙂
По-надолу ще видиш всичко описано и подредено хронологично, а аз ти давам тема за размисъл: Можеш ли да определиш Основната Пулсация на любимите песни, които слушаш и/или свириш? 🙂
Не мога да ти опиша колко много се промени отношението ми към Музиката и свиренето на Ритъм след като научих и овладях тези неща! Да определя Основната Пулсация на една песен, когато я уча е от Най-Важните Първи Задачи, по които действам! Абсолютно всичко останало в изпълнението на песента идва като последствие от стабилното осъзнаване и заключване с Основната Пулсация.
Това се нарича ГРУУВ! И когато се съберат няколко музиканти със сходно усещане за Основната Пулсация – тази банда става велика! И другите се чудят защо им се получава толкова добре на тези? Да, една известна част е вроденото чувство за ритъм (талант), но всичко останало е Учене, Упражняване и Развитие!
Нека да ти дам и конкретна идея как да действаш с тази информация, когато учиш нова песен, например. След като определиш Темпото и Размера (ако имаш трудности с това погледни подробния ми видео-курс за Учене на Музика по Слух ТУК), веднага открий каква е Основната Пулсация. Без значение на какъв инструмент свириш, това има доминиращо значение за всеки от музикантите. Но нека приемем, че свириш на китара. Ако Основната Пулсация е Равни Шестнайсетини, тогава най-вероятно дясната ръка трябва да поддържа тази Основна пулсация през цялото време, докато свириш акорди (Ритъм Китара). Как става това?
Отново напомням – барабанистите почти винаги свирят много ясно Основната Пулсация на Чинела или Фуса! Просто се заслушай, чуй как върви Пулсацията и „заключи“ дясната си ръка с този ритъм. Разбира се, това трябва да е упражнявано предварително вкъщи с метроном от бавно към бързо темпо. Тоест, свиренето с други хора е последната стъпка от процеса 🙂 Преди това има учене, анализ, упражняване!
Какво става, когато свирим Соло? Отново е същото нещо! Просто този път не е необходимо да използваме постоянно ритмиката на Основната Пулсация. Това, което правя е да я поддържам като концепция в главата си през цялото време. Тоест, ако отново сме в Равни Шестнайсетинки, когато свиря соло най-важния мотив в главата ми постоянно повтаря: Та-ка-та-ка Та-ка-та-ка Та-ка-та-ка Та-ка-та-ка.
Това всъщност са всички шестнайсетини в един такт в размер 4/4. През цялото време това ще бъде „закачено“ за Основната Пулсация в партията на барабаните, а отгоре ще добавям мелодии, които да са моето соло. Тоест, ПОДДЪРЖАНЕТО НА РИТЪМА И ОСНОВНАТА ПУЛСАЦИЯ Е ПРИОРИТЕТ НОМЕР ЕДНО НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ НА КАКВО И КАКВО ТОЧНО СВИРИ!!!
Надявам се, че тази статия ти е била полезна! Ще се радвам да ми отговориш с обратна връзка, идеи и въпроси за всичко свързано с Музиката и Китарите!
Поздрави,
Пешо Китарата
П.П. Ако някои от думите и термините в тази статия са ти нови или непознати (Такт, Размер, Триола) ти напомням за супер подробния Учебник, който наскоро издадох. В тази уникална PDF книжка ще научиш всичко най-важно за Музикалната Теория и то на Разбираем Език! Всички задължителни термини, както и как да разпознаваш и съставяш различните гами за солата!
Разбира се, книгата стана 80 страници, но нямаше как да събера толкова много информация в по-кратък формат… Всъщност, в учебника включих доста теми, на които все още няма материали на български език – модерната Джаз Хармония, например. Както и „Как да мислиш в степени вместо в тонове“, „Как да съставяш всяка гама за Импровизация“ и много други интересни неща!
Натисни бутонa долу, вземи най-популярния ми Учебник, зареди се с нови знания и идеи и започни да говориш на един език с професионалните музиканти!
