Няма да те изненадам като ти кажа, че най-сигурния начин да напредваш във всяка област е като отделяш концентрирано време за трениране на нови умения и затвърждаване/развиване на старите умения. Но се оказва, че има винаги начин да се упражняваш по-ефективно. Това, според мен, е основната разлика между голяма част от професионалните музиканти и повечето от тези, които свирят за кеф в свободното време.
Чувал ли си за Nashville Number System? Това е система за номериране на степените от акордите и гамите, с която учим и помним много по-бързо и лесно всяка песен, музикална фраза, соло на любим музикант. Още по-удобното е, че когато помниш песните по този начин, после вече няма значение в коя тоналност се налага да я изсвириш. Но нека ти разкажа малко по-подробно за този уникален начин за учене и помнене на музика!
Нашвилската Система за Номерация е измислена в края на 50-те години на миналия век от Ниъл Матюс. Той се е опитвал да помогне на вокалната група The Jordanaires, за да са по-убедителни в многогласното си пеене. Това е вокалната група от четирима мъжки певци, които много често пеят бек вокали в живите изпълнения на Елвис Пресли 😉 По-късно, тази система е доразвита от още един кънтри музикант – Чарли МакКой. Реално погледнато, тази система за номерация на тоновете и акордите съществува още от средновековието в музиката за църковен орган и/или вокален хор. Но винаги става така, че се появява някой, който доразвива определена обща идея и я „патентова“ като своя или пък просто я популяризира…
Реално, за да използваш пълноценно тази система за помнене на песните е важно да имаш поне основни понятия по Музикална Теория. В тази статия няма да отделям специално внимание на това как да построим мажорни и минорни гами, както и какъв е тоновия състав на различните видове семейства акорди. Напомням ти, че имам много подробен учебник по темата (Музикална Теория на Разбираем Език), който може да си вземеш от сайта ми:
ttps://petergeorgiev.com/product/musictheorybg/
Добре, нека да видим как работи тази система. Целта е да намерим математическата формула, по която е изградена една песен. Всеки от акордите ще го означим с цифра, която отговаря на неговото разположение като степен от гамата на основната тоналност. Звучи малко завъртяно, но сега ще видиш, че не е толкова сложно. Кои са важните принципи:
Задължително започваме с определяне на основната тоналност и съставяне на нейната гама. Например, ще учим блус в До мажор, затова си разписваме тоновете от гама До мажор. Срещу всеки от тоновете записваме цифрите от 1 до 7 (може да добавиш и октавата До и да го разпишеш с цифрата 8). По този начин виждаме всеки акорд от нашата гама като цифра, а не като буквичка. По този начин, акорд До мажор (тониката) ще е отбелязан като I. Използваме римските цифри, за да означим акорда като степен в тоналноста.
Задължително отбелязваме вида на акорда, както и неговите допълнителни тонове (добавена седма степен, например) – I7. Това в тоналност До мажор означава акорд До Седем (мажорно тризвучие с малка септима или доминантов акорд). С арабските цифри и буквите от латинската азбука отбелязваме вида на акорда и неговите допълнителни тонове. Например Ре минор Седем ще означим като IIm7.
Използваме знаците за алтерация (диез и бемол), за да отбележим степените, които са „външни“ или „чужди“ за тоналноста. Например в тоналност До мажор, акорда Ми бемол Седем ще означим така: bIII7.
Когато уча нова песен, винаги си я разписвам с тази система и виждам математическата формула зад хармонията. Много по-лесно е да запомня Imaj7 – V7 – VIm7 – IVmaj7 и да го изсвиря във всяка тоналност. Другият вариант е да запомня само Cmaj7 – G7 – Am7 -Fmaj7, но когато се наложи да го изсвиря малко по-високо (Ре мажор), заради нов вокалист в групата – ще гледам стреснато и няма да знам как да се справя…
Основното предимство на този начин на „мислене“ на музиката е, че развиваш супер бързо и слуха си. Защото вече няма значение в коя тоналност е песента, ти чуваш първа степен към пета степен и обратно! Това е толкова по-бързо, лесно и удобно!
Ето как изглежда гама До мажор, разписана с Нашвилската система. Това е извадка от учебника Музикална Теория на Разбираем Език 🙂
Пак казвам, дори и да изглежда малко сложно и „математическо“, те уверявам, че това е най-лесния начин за учене и помнене на фрази и песни. Нека да разгледаме и конкретен пример – това е формата и акордите на 12 тактов мажорен блус като степени. Пак казвам, по този начин няма никакво значение в коя тоналност си.
В случая, ако отново се върнем на тоналност До мажор, нещата ще изглеждат ето така:
Ако се наложи да изсвиря блус в друга тоналност, просто наум си преговарям гамата на новата тоналност и осмислям на коя степен какъв акорд стои. И веднага замествам цифрите във формулата с буквички 🙂 Това е! Сега вече би трябвало да ти звучи по-лесно.
Не забравяй, че това може да се прилага и при ученето на мелодия/фрази. Отново чуваме степените на акорда и/или основната тоналност. В Queen’s College ни караха всяка седмица да разписваме ново соло на велик джаз музикант и да му правим анализ и да дописваме над всяка нота – степента на акорда или гамата. Така ще подобряваш и слуха си за всеки тон от мелодията като степен на акорда, върху който звучи.
Оставям те със задачка за домашно: В следващата песен, която учиш да използваш Нашвилската система и да разпишеш формата и хармонията на хартия/компютъра. После „транспонирай“ песента в друга тоналност. Така ще изтренираш целия процес за използването на тази система.