| Тази седмица реших да ти пиша с нещо много полезно (особено за по-напредналите), което научих в Ню Йорк и се учудвам, че все още не се преподава никъде в България (в контекста на модерната музика)! Това, което ще научиш в тази статия ще ти отговори на въпроса: „Как да използвам акорди, които са извън основната тоналност, за да пиша по-интересни песни и да получа по-нестандартно звучене?“ Ако все още не знаеш акордите в една мажорна и минорна тоналност – време е да ги научиш. Това е начин да мислиш за акордите като степени, в която и да е тоналност и така много по-лесно ще помниш песните. Така или иначе всички мажорни гами/тоналности имат едни и същи акорди на всяка от степените си (същото важи и за минорните)… Добре, нека приемем, че знаем акордите в една тоналност като степени. Това означава, че в мажорна тоналност имаме мажорни акорди на Първа, Четвърта и Пета степени, а минорни акорди на втора, трета и шеста степени. На седма степен имаме минорен акорд с умалена квинта. Но как да включим други акорди в нашите песни? И откъде другите музиканти избират кои акорди, които са извън тоналноста на песента да включат? Сега ще ти обясня 🙂 Тази техника се нарича Modal Interchange. И най-интересното е, че се използва още от класическата музика! Но за какво става дума? Кой е най-стабилния тон в една тоналност? Ами основния тон, разбира се! Така наречената Тоника. Кой е втория най-стабилен тон в една тоналност? Доминантовия тон! Тоест, петата степен. И най-важното е, че това важи и за Натуралния Мажор и за Натуралния Минор. Сега се пита в задачата: Ако имаме някоя мажорна тоналност (например До мажор) и искаме да добавим акорди от някоя друга гама, то коя друга гама отговаря на тези две условия: 1. Има различен тонов състав 2. Има същите две най-важни степени (първа и пета) Точно така! Едноименната тоналност с противоположен знак! Тоест, ако сме в тоналност До мажор, то най-логично можем да добавим „външни“ акорди от тоналност До минор. Ето как изглежда това: |
 |
| Тази техника за взаимстване на акорди от едноименната тоналност се използва активно във абсолютно всички стилове! На мен ми е много любимо, когато песента е в мажорна тоналност и от мажорната субдоминанта (четвърта степен) премине към минорната субдоминанта (от едноименната минорна гама – modal interchange). Това може да се чуе и в песента Creep на бандата Radiohead, например 😉 Не бих казал, че всяка от комбинациите от акорди работи добре. Или пък че има универсална формула за това. Но със сигурност може да ти хрумнат много добри идеи, когато експериментираш с нови звуци и акорди. Например, пишеш песен в тоналност До мажор, пробвай да вмъкнеш някой от акордите от тоналност До минор – например Eb, Fm, Ab, Bb. Някои от тези хармонични ходове си ги чувал в безброй песни, но най-вероятно не си знаел, че това се нарича modal interchange и каква е точно логиката зад това. Разбира се, че ако продължиш да експериментираш със звуците и си склонен да отидеш все по-далеч – може да продължиш с процеса и вместо натурален минор да вземеш акорди от едноименния хармоничен минор (До хармоничен минор), едноименния мелодичен минор (До мелодичен минор) и така нататък. Някои от тези звуци са доста „криви“, но това може да е търсен ефект в някоя песен, посветена на бившето гадже, например 🙂 Надявам се, че тази статия ти е била полезна и ще ти даде идеи и вдъхновение да напишеш нова песен с интересни акорди! А ако всички тези термини (тоника, тоналност, натурален мажор, мелодичен минор, доминанта, субдоминанта) са ти нови или не напълно ясни – напомням ти, че имам супер подробен учебник по темата. Озаглавен е Музикална Теория на Разбираем Език и в 80 страници обяснявам всичко най-важно, което трябва да знаеш, ако искаш да разбереш как работи музиката. Картинката по-горе е извадка от учебника, между другото 🙂 Това е от мен за тази седмица, Пешо |