Вчера ми попадна много интересно интервю на един от най-великите free jazz импровизатори на китара – Бил Фризел. В него той дава 10 безценни съвета към всеки музикант (не само китарист), които могат да ни помогнат да минем през трудните моменти в развитието. Все пак, носителят на Grammy за Най-добър съвременен джаз албум (2005г.) е минал през безброй стилове, преди да се превърне в пионер на модерната импровизационна музика.
Надявам се, че статията със съветите на Бил, която преведох, ще ти е полезна и ще намериш допълнително вдъхновение и мотивация за активно време насаме с китарата! 🙂
1. Отвори ушите си!
Да слушаш активно е номер едно нещо, което отвлича вниманието ти от теб самия и това, което свириш. Ако искаш да звучиш заедно с бандата и да направиш така, че музиката ви да е като едно общо послание с готин груув – слушай! Недей да се фокусираш върху нещата, които ти свириш, а чуй какво свири всеки от другите в групата.
Понякога е необходимо просто да погледна някой от другите музиканти, за да отворя ушите си допълнително за неговия инструмент и звук и да се „заключа“ ритмически и емоционално с неговото свирене. Да „чуваш“ музиката наистина е огромно постижение. Звучи лесно, но е битка за цял живот, без значение на какво ниво си…
2. Недей да се съдиш и обвиняваш излишно!
Това, което възприемаме и усещаме, когато свирим, рядко има нещо общо с това, което другите чуват… Понякога може да си мислиш „Лелеее, колко яко соло изсвирих, направо ги разцепих!“, но като чуеш записа от концерта да пребледнееш: „Какво съм си мислил тогава въобще, адски неритмично и шумно съм свирил!“.
Друг път ти идва да захвърлиш китарата след концерта/репетицията с мисълта: „За нищо не ставам, два тона не мога да изсвиря като хората…“, но когато си пуснеш записа се оказва, че солото ти звучи супер, защото е било доста организирано и без излишна претрупаност!
Всички тези натрапчиви и тревожни мисли в главата трябва да се изключат. Опитвай се да не се привързваш към всеки един момент. Да оставяш хубавите и лошите мелодии да отминават и да бъдеш максимално в единство с музиката и другите от бандата.
3. Бъди тук и сега.
Ако сте имали страхотен концерт с бандата, не е реалистично да си мислиш, че и следващия път ще бъде същото! Причината да ви се е получило добре е, че сте били отворени към всичко около вас и сте взели максимално енергия от ситуацията. Ето това е да живееш „тук и сега“. Това е все едно не разсъждаваш, а просто се пускаш по инерция по течението на реката.
Но концертите могат да бъдат и безкрайно различни от това, което очакваш. Като например невероятно шумен климатик точно до сцената и група пияни футболни фенове в дъното на бара. Нищо общо с това, което сте си представяли на последната репетиция…
Затова живей без очаквания и взимай най-доброто от всяка ситуация и концерт.
4. Обичай грешките!
Грешките са супер, особено ако не прекаляваш със самокритиката. Като например: искаш да изсвириш нещо интересно, но объркваш някой тон или не ти се получава ритмически. Веднага след това си мислиш: „Ооо, не, ужас, пак обърках нещо!“.
Но отново стигаме до активното слушане на момента. Ако си отпуснат и внимаваш за всичко, което се случва около теб ще осъзнаеш, че нещата не са чак толкова зле. Това, което изсвириш след грешката може да направи всичко да звучи логично и красиво.
Ако всички от групата слушат активно на момента ще „покрият“ грешката и дори ще изсвирят неща, които да я направят да звучи добре. Точно както в спорта, всички от отбора ще помогнат на играч в нужда!
В крайна сметка, това не е състезание, а отборна игра, в която групата създава красива музика заедно!
5. Да се упражняваш е супер (поне до един момент)!
Преди си мислех, че ако се упражнявам прекалено много ще стигна до момента, в който всичко ще звучи страхотно. Но това не е така – истинската наслада е в процеса на упражняване! И всеки, който казва, че вече е постигнал майсторството и няма нужда да се упражнява повече – лъже!
Това е сериозна пречка пред всеки музикант. Да си мислиш, че ще упражняваш нещо, докато стане перфектно и после ще преминеш на следващото нещо. Защото няма такова положение като „перфектно изсвирване“…
Най-важното е да дадеш максимума от себе си към всеки един момент и да продължаваш да се развиваш всеки ден!
6. Не се притеснявай за мнението на другите!
Ти си единственият човек, който може да прецени колко си успешен и напреднал. Ако се притесняваш за това какво ще каже някой друг за теб, това става още една пречка между теб и свободното свирене на момента. Защото няма начин да чуеш и усетиш същото, както публиката пред теб.
Затова, най-добрата нагласа е: „Обичам това, което правя и сега ще дам най-доброто от себе си в това изпълнение!“.
Ако аз се забавлявам искрено с това, което свиря, тогава най-вероятно и публиката ще усети моята емоция и ще я „прихване“. А ако не я усети – няма какво да направя…
7. Бъди себе си!
В ранните години правех неща, с които да изглеждам „готин“. Като например: има някоя песен, която ми харесва, но не казвам на никого, защото тази песен се води „елементарна поп мелодия“. Исках хората да ме мислят за някакъв невероятен блусар или джазмен.
Но с времето осъзнах, че е най-добре, ако съм честен за това, което харесвам и моята личност. Не съм се родил през 30-те години на миналия век и няма как да съм някой от най-великите блус и джаз китаристи. Но няма и нужда!
Да бъдеш искрен относно твоята история и вкус само ще направи посланието ти още по-силно! Не се притеснявай да кажеш кой си и откъде идваш. Понякога е трудно да се отвориш и да покажеш истинската си същност пред хората, но се опитай да преодолееш това усещане и не се страхувай да бъдеш себе си.
8. Забрави за състезанията!
Цялата идея, че музиката е състезание – един музикант да е по-добър от друг и някой инструмент да е по-сложен от друг… за какво въобще става дума?!?
„Единствената смислена борба е тази с вътрешното ни „аз“! Вместо да се надпреварваш с другите хора, да победиш собствените си непохватност и невежество.“ (John Andrew Rice, основател на Black Mountain College)
Вместо да се състезаме – да си помагаме взаимно. Всеки знае колко е успешен и докъде е стигнал с това, което прави. Няма нужда да го натрапваме вербално на околните.
Джон Райс смяташе, че няма победител и загубил в даден спор. Важното е да се търси истината, а не да се гони някаква измислена победа.
Точно така смятам и за музиката. Хайде да се съберем и да създадем красиви мелодии, няма смисъл от излишни състезания!
9. Бъди смел и рискувай!
Музиката става много добра, ако всеки в групата се усеща като част от нещо стабилно и може да си позволи да експериментира понякога. Много по-добре е да се осмелиш и да пробваш нещо различно, отколкото да си кажеш, че има вероятност да объркаш нещо и да прозвучи зле…
Може да се получи добре, а може би – не. Но това не е от значение, защото това е единствения сигурен начин да напредваш постоянно!
Уменията са важни, но трябва да има някаква история зад тях, която да е интересна за слушане. Всички тези технични пасажи нямат никакво значение, ако не изразяват някаква емоция…
Просто трябва да покажеш кой си чрез музиката си – това е най-доброто, което можеш да направиш. И най-често това няма нищо общо с нещата, които си научил от учебниците по музика.
10. Научи се да забравяш!
Със сигурност е важно да упражняваме и да напредваме, но трябва да можеш да „изключиш“ всичко това, когато дойде момент да свириш музика на сцена/с други хора.
Понякога целенасочено упражняваш нещо и то се получава страхотно вкъщи, но така и не успяваш да го извадиш от арсенала и да го използваш на сцената/репетиция. Това се случва, защото нищо не е, както безопасната среда в хола ти.
Трябва да се упражняваме и да учим нови неща. Но трябва те да станат част от нашата същност, за да можем да ги използваме като изразни средства. Когато уча нова песен се опитвам да направя така, че мелодията и акордите да станат част от мен и да не мисля за числа и степени, а всичко да е автоматично. Точно както когато караш колело – всяка една секунда правиш стотици изчисления, но никога не мислиш съзнателно за това.
Великият саксофонист Sonny Rollins казва, че музиката се случва толкова бързо, че няма време да мислиш за нея, докато я свириш. Напълно съм съгласен с него!
Бил Фризел
П.П. Ако тази статия ти е харесала и ти е била полезна, може да ме почерпиш едно (или няколко) кафета от линка по-долу:
https://www.buymeacoffee.com/peshokitarata
