Най-Важните 7 СТЪПКИ, ако искаш да свириш добри Блус и Рок СОЛА

• Блог

Днес ще ти споделя за нещо друго, което е много важно: Етапите на Развитие на Всеки Китарист-Импровизатор. Сега ще разгледаме в Детайл първите 7 Стъпки, през които минава всеки. Без значение къде се намираш в този процес, това е най-логичния ход на развитието. Преди 25 години и аз започнах това приключение точно по този начин! А през последните 20 години преподаване видях, че почти всички минаваме по едни и същи Стъпки, особено първите 5!!! Започваме: 

1. Минорната Пентатоника и Блус скалата. 

Състав*: 1 b3 4 5 b7; Блус скалата: 1 b3 4 #4/b5 5 b7

Пентатоника от гръцки означава „пет тона“. Точно толкова тона има в тази толкова използвана гама!

Това винаги е началото 🙂 Всеки е тръгнал от там, когато се е опитвал да свири Сола. И това е напълно логично, защото и модерната музика произлиза от Блуса. Всички най-ранни опити за импровизиране са били върху блус формата и с минорната пентатоника. И тук говорим за периода 1830-1900г.! 

Минорната пентатоника е една от най-благозвучните гами за създаване на мелодия и точно заради това можем да я чуем в различната фолклорна/традиционна музика на различните континенти. Тя е характерна за музиката на Китай, както и Латинска Америка и Африка. Но в южните райони на САЩ тя придобива съвсем различен смисъл! Робите от Централна Западна Африка докарват със себе си две много важни музикални придобивки, които променят изцяло хода на Западната (Европейската) музика, които буквално зараждат модерната музика. Това са Минорната Пентатоника и Основната Пулсация 12/8 (shuffle; мам подробна статия в блога на сайта ми за 5те вида Основна Пулсация).

Използването на Минорната Пентатоника в контекста на ранните Блус и Кънтри-Блус песни е Зората на Импровизацията в аспекта на модерната музика. Дали с глас или с китара, това е бил избор №1 на африканските музиканти, когато са измисляли мелодии на момента върху блус хармония. В следващия век, тази гама се превръща в най-универсалното оръжие за всеки начинаещ импровизатор и тя става „запазена марка“ на Блус и Рок солата на китара!

Хубавото при нея е, че в нея няма така наречения „avoid“ тон и може да свириш произволни мелодии с нея без да прозвучиш фалшиво. За този феномен (avoid tone) ще говорим подробно в Стъпка №4 🙂

2. Арпежите на Акордите (тризвучията)

Състав: Мажорен 1 3 5; Минорен 1 b3 5

Арпежите са тоновете на акорда. Тяхното използване е от ключово значение, ако искаш да имаш мелодични и разнообразни сола. Свирейки само с Минорната пентатоника няма как да подчертаеш смяната на различните акорди… Според мен, това е най-важното умение на всеки импровизатор. За да използваш арпежите е необходимо перфектно да знаеш и да помниш хармонията на песента. Което е още един фактор за доброто соло 🙂

На този етап е необходимо да научиш арпежите за мажорен и минорен акорд (тризвучия). С тези арпежи и минорната пентатоника ще можеш да свириш хубави сола върху много голяма част от блус, поп и рок песните! Така че си заслужава да се отдели специално внимание на тази стъпка №2.

Как точно да използваш Арпежите? В момента на смяната на акорда, изсвири тон от арпежа на новия акорд. По този начин ще „подчертаеш“ новия акорд, а солото ти ще прозвучи много мелодично! Тоест, „прицелваме“ се в първото силно време – с настъпването на новия акорд.

Трябва ли да правиш това при всяка смяна на акорда? Не! Но е задължително да притежаваш това умение и да го използваш в поне 20% от случаите на смяна на акордите. По този начин, освен че звучиш мелодично, ти получаваш вътрешното убеждение, че си на правилното място в песента. Тоест, не си се „изгубил“. Това умение също отнема малко упражняване (с бекинг трак, на джем сешъни или с група).

Има ли Велики Китаристи, които не използват Арпежите? Да, със сигурност има такива, но са изключения! Ако искаш да свириш хубави сола в стиловете блус, рок, фънк, поп, джаз, реге и общо взето всичко от мейнстрийм модерната музика – съветвам те да отделиш време и да научиш арпежите!

Кои Велики Китаристи използват Арпежите в Солата си? Познай 🙂 Б.Б. Кинг, Ерик Клептън, Ричи Блекмор, Джо Пас, Джон Фрушанте, Джими Пейдж, Уес Монтгомъри, Кърк Хамет…. има ли смисъл да продължавам да изброявам???


3. Мажорната пентатоника

Състав: 1 2 3 5 6

Използвайки Минорната Пентатоника и Арпежите можем да свирим върху много голяма част от Блус, Рок и Поп песните. Но когато песента е в Мажорна Тоналност е по-добре да импровизираме с Мажорната Пентатоника. По този начин ще сме по-убедителни върху мажорните акорди и отново ще звучим доста по-мелодично. Напълно възможно е да свирим с Минорната пентатоника и върху Мажорни акорди и в Мажорна тоналност, но това е един специфичен „блус“ звук.

За разлика от типично блусарското звучене на Минорната Пентатоника, Мажорната има по-скоро Кънтри-Блус характер. Не се притеснявай от това! Всички слушатели и музиканти са свикнали и дори очакват да чуят тези толкова типични за нашия инструмент фрази 🙂 Блус звученето с Минорната и Кънтри звученето с Мажорната пентатоники са абсолютни класики за Солата на Китара!

Тази гама е малко по-трудна за овладяване и със сигурност ще ти е полезно, ако отделиш време и заучиш характерни фрази с нея. Има доста начини да „подчертаем“ мажорното звучене на акорда/тоналноста: един от тях е да подчертаваме мажорната терца като стигнем до нея с полутон под (малката терца) или с полутон над (квартата) нея. Друг начин е да заучим някои от типичните китарни фрази с по два тона с интервала Секста. Отново характерно Кънтри-Блус звучене 🙂

Най-големите Блус майстори комбинират тоновете на Блус скалата с тоновете на Мажорната пентатоника и така се получава най-богатата гама за Импровизация в този стил: Комбинираната Блус Скала. Но за нея ще говорим в следваща статия 🙂

4. Натуралните Мажорна и Минорна гами

Състав: Натурален Мажор 1 2 3 4 5 6 7; Натурален Минор 1 2 b3 4 5 b6 b7

Това е надграждането на Мажорната и Минорната Пентатоники. Тук имаме добавени по още два тона за всяка и така гамата вече има седем степени. Тези гами са много по-богати от пентатноките, защото имат два добавени „цвята“, но са и по-трудни за използване. При тях шанса да прозвучиш фалшиво е много по-голям, ако не си ги изучавал подробно… Защо е това?

При Натуралния минор добавените 2ра и b6 степени могат да украсят мелодиите и да им придадат специфично „испанско“ звучене (особено b6 степен). Но при Натуралния мажор имаме един специфичен казус… Докато добавената голяма септима (седма степен) е сравнително логична като звук, то другата добавена степен – четвърта, е въпросния „avoid“ тон. Защо това е така?

Най-важните степени на всяка гама и акорд са първа, трета и пета. При мажорния акорд третата степен е голяма (мажорна). Четвъртата степен се явява едва полутон нагоре, което прави интервала между двата тона – малка секунда. Възможно най-неблагозвучния интервал 🙂 Затова не е добра идея да изсвирваш четвъртата степен и да я задържаш с дълга трайност. Но както и при мажорната пентатоника казах, много ефектно е да подчертаеш мажорната терца като „минеш“ през четвъртата степен. Значи хем може, хем – не може… Въпрос на опит и упражняване е 🙂

5. Старите ладове

Състав: Дорийски 1 2 b3 4 5 6 b7; Фригийски 1 b2 b3 4 5 b6 b7; Лидийски 1 2 3 #4 5 6 7; Миксолидийски 1 2 3 4 5 6 b7; Локрийски 1 b2 b3 4 b5 b6 b7

Това е логичното продължение на използването на Натуралния Мажор и Натуралния Минор. Старите ладове са тоновете на Натуралния мажор, но започнати от всяка от степените. Дори и Натуралния Минор е от Старите Ладове. Всъщност те се подреждат ето така:

1. Еолийски (Натурален Мажор)
2. Дорийски
3. Фригийски
4. Лидийски
5. Миксолидийски
6. Аеолийски (Натурален Минор)
7. Локрийски


Какво означва това? Ако сме в тоналност До мажор, то Еолийския лад е C D E F G A B C, Дорийския лад е D E F G A B C D и т.н.

Защо е необходимо да знаем тези Стари ладове, ако това са просто тоновете на Натуралния мажор, започнати от различна степен? Защото по този начин наистина подчертаваме звученето на всеки от акордите в песента. Ако с арпежите можем да отбележим тази смяна в хармонията в момента, то със старите ладове можем да продължим нашата мелодия върху новия акорд и след момента на смяната.

Старите ладове са за напредналите импровизатори. Тази стъпка ти е необходима, ако искаш да импровизираш върху по-сложни песни, но такива има и в репертоара на рок легендите Santana, Toto, Queen…

6. Арпежите на Септакордите (четиризвучията)

Състав: Мажорен 1 3 5 7; Минорен 1 b3 5 b7; Доминантов 1 3 5 b7

Тази стъпка е пряко свързана с предишната. Когато добавим ще една степен към арпежа, това се пада седмата (септимата). Тя може да бъде голяма или малка. Това е и основата разлика между Мажорния и Доминантовия септакорд. При мажора седмата степен е голяма, а при доминантовия – малка. Това са и Трите Основни Семейства Акорди! Тази тема съм я разгледал в детайл в учебника ми Музикална Теория на Разбираем Език (както и Старите ладове, Степените на акордите и всичко останало).

Тези акорди се срещат често в Блус, Джаз, Фънк, Соул, Р’н’Б, Фюжън, Кънтри-Блус и дори и ранните Рок песни (както и в някои песни на Бийтълс, например). Затова, ако искаш да звучиш убедително в солата си и да подчертаваш по-мелодично смяната и характера на акорди трябва да можеш да използваш тези арпежи, заедно със старите ладове.

7. Хроматичните тонове

Висшия пилотаж на Импровизацията на този етап. С техниката от тази стъпка ще можем още по-убедително да подчертаваме смяната на акордите, както и да добавяме необходими тонове към нашите мелодични линии (особено важно, ако искаш да свириш бързи пасажи с поредица от много тонове).

Тук няма формула, както забеляза и това е абсолютно целенасочено. „Хрома“ от гръцки означава цвят и това е целта на тези допълнителни тонове в нашите сола. Те са извън нашите гами и арпежи и са целенасочено фалшиви.

Защо ще използваме целенасочено фалшиви тонове в солата и мелодии си? За да създадем хармонично напрежение в слушателя, което в последствие да разрешим с тон от арпежа/гамата. По този начин използваме още едно ниво за изразяване, когато свирим сола.

Как ги използваме? Тук можем да говорим за много напреднали техники, но на този етап е добре да започнеш с най-лесното: добави хроматичен тон в последния възможен момент преди смяната на акорда и после изсвири акордовия тон точно до него. Пример:

Имаме песен в размер 4/4 и свирим соло върху акорд G. Използваме мажорен арпеж и стигаме до тон D (петата степен). В следващия такт акорда ще се смени на C. Затова на четвърто силно време в такта изсвирвам две осмини D и след това Db. С идването на акорда C продължавам мелодията с полутон надолу и логично идва основната степен C. В случая, тон Db е хроматичен! 🙂

Ако искаш да свириш Сола като Великите Майстори, но все още ти е трудно и не се получава… Ако не знаеш как да използваш Арпежите и Мажорната Пентатоника… Имам страхотна новина за теб!!! Преди няколко дни издадох най-новото си Видео-Обучение точно на тази тема! В него подробно обяснявам всичко за Минорната и Мажорната Пентатоники, както и Минорните и Мажорните Арпежи. Давам ти и специален подарък като благодарност, че четеш моите статии и ме подкрепяш!!!

Използвай промокод 25%OFFimpro1,2,3 и вземи Първото Видео-Обучение по Импровизация за Китара на Български Език с 25% отстъпка (само за 75лв)! Ще получиш 3 часа Видео-Курс с Всички Тайни, които Научих от 4-те години в Консерваториите в Ню Йорк! Промоцията важи само до 23:59 на 9-ти ноември (сряда)! След това цената се покачва! Действай СЕГА!!!